Данъчно облагане на фирмите

В своята разнообразна дейност една фирма се намира в разчетни отношения с много институции – осигурителни предприятия и структури, държавен бюджет, различни ведомства.

По-съществения дял от разчетите са с характер на задължения. Но съществуват и случаи на разчети, които имат характер на вземания. Голяма част от извършваните операции са свързани с начисляването на вземанията и на задълженията. Правят се стопански действия и за плащането на задълженията, както и с инкасирането на вземанията.

Данъкът върху добавената стойност е одобрен от народното събрание с приетия ЗДДС и е в сила от 1 април 1994 година. Различните въпроси по начисляването на ДДС се уреждат в различни тълкувания и коментари по закона. За тази цел е гласуван и правилник за неговото изпълнение (ППЗДДС).

Според Закона за данъка върху добавената стойност фирмите могат да бъдат регистрирани и нерегистрирани лица по данъка.

Сделките и продажбите, които те правят, могат да бъдат освободени и облагаеми. Всички регистрирани лица по ЗДДС трябва да начисляват и изплащат Данък добавена стойност за всички извършени от тях облагаеми сделки.

В правилника на този данък са нормативно уредени два кръга от въпроси:

• изискванията към счетоводните регистри, които да се следват при отчитането на операции и действие, породени от действието на ЗДДС;
• самото отчитане на ДДС счетоводно.

Данъчното облагане на приходите на фирмите е уредено нормативно чрез закона за корпоративното приходно облагане (ЗКПО). Такъв вид счетоводна методология е представена в СС 12 и МСС 12. Основното тук е да се разграничават данъчната и счетоводната печалба. Брутната загуба или печалба преди да се извади разходът за данъци от печалбата е счетоводна печалба или загуба. Установява се данъчна печалба или загуба след дефиниране на финансовия резултат, който е разлика между разходите и приходите, съгласно ОПР. Този резултат се превръща в данъчни цели по метода на чл.23 от ЗКПО, за да определим данъчна загуба или печалба.

Друг закон, по който предприятията имат данъчни задължения е законът за местните такси и данъци, който е приет и влиза в сила на 1 януари 1998 година. Този закон задължава предприятията да изплащат местни такси и данъци. Те се определят по тарифата за местните такси и данъци съгласно ЗМДТ.

edit 02.10.2012

Занимаващ се с уреждането на правоотношенията между работодателите и служителите е кодекса на труда. Чл. 275 гласи, че работодателят е длъжен да осигури на служителите безопасни и здравословни условия на работа по време на работния процес. Решения на казуси по трудово-правни отношения и КТ може да видите в специализиран сайта за онлайн видео семинари по счетоводство Accounting-seminars.com