Знаете ли че ...

ВЕРСАЙСКИЯТ ДВОРЕЦ
Най-известният дворец в Европа, разположен в югозападната част на Париж, тясно свързан с живота и владичеството на Луи ХIX - –раля Слънце. Построяване назначава самият крал през 1661 г. с главен архитект Луи ле Вьо. Работата му се базира на изцяло нов строителен подход, поради което още след началния етап сградата се превръща в сензация. Втората фаза от строителството (надграждане) започва през 1668 г., при което се пристрояват нови сгради около тронната зала. Третата, последна кампания ангажира над 30 000 работници и занаятчии и продължава цяло десетилетие. След построяването му кралят Слънце сменя седалището си от Париж във Версай (все още отделни градове). При избухването на Френската революция дворецът понася значителни щети, възстановени частично след завършването й. През ХIХ-ХХ век дворецът е основно възстановен с търсене на максимална прилика с първоначалния му вид.

ПРИЛЕПИ
Единственият бозайник, способен на устойчив полет. Голямото семейство на прилепите се заражда преди около 60 млн. години и включва 900 вида, включващи екземпляри от 2,9 см тежащи едва 2 грама до гигантските “летящи лисици”, достигащи размах на крилете 1,7 м и дължина на тялото 42 см. За разлика от повечето птици те са способни на сравнително бавен полет и силна маневреност. Повечето малки екземпляри се придвижват чрез ехолокация, което е пулсираща емисия от високочестотни звуци, които се изстрелват и получават обратно като отразено от околната повърхност ехо. От него прилепите получават информация за позицията, в която се намират, относителната дистанция и дори характера на обкръжението или конкретния предмет. Това им позволява безпроблемно придвижване при пълен мрак, но въпреки това нито един вид прилеп не е тотално сляп. Средната продължителност на живот при по-големите прилепи е около 20 г., а рекордната възраст, засечена на екземпляр в САЩ е 31 г.

АНАКОНДА
Най-голямата змия в западното полукълбо и най-мощната и тежка в света от семейството боа. Още от новородени анакондите са с внушителни размери, а възрастните екземпляри достигат дължина 6 м и тегло, надхвърлящо 100 кг. Тази неотровна змия убива жертвите си чрез притискане и удушаване. Класическата анаконда обитава речните системи в южноамериканската Амазония, източно от Андите. Другият основен вид – жълтата анаконда е със значително по-малък размер (достига 4 м дължина), живее в реките на Южна Америка. За разлика от сровните си влечуги женските екземпляри са живораждащи.

ТУТАНКАМОН
Египетски фараон, живял през периода 1343-1325 г. пр.н.е., 18-та египетска династия. Като единствен син (доведен) на предишния фараон – Акенатон, той наследява трона едва 9-годишен и управлява династията до смъртта си на 18-годишна възраст. По време на неговото владетелство Египет се радва на дълготраен и устойчив мир и възстановяването на свещения град Амон отново като столица на Египет.
Съвсем оскъдна е останалата информация за владетелството на Тутанкамон, но значимостта му идва основно от перфектно запазената през времето пищна гробница в долината на кралете, която, както и болшинството от останалите древни египетски гробници, е останала почти непокътната от античността. Със своето изящество и завършеност тя е с водеща важност в египтологията. През коридор от входа на гробницата се влиза към 4 богато декорирани, вътрешно свързани камери. Тяхното изящество се допълва от статуи, колесници, оръжия и други атрибути. В същинската гробна камера са разположени три ковчега. Мумията на Тутанкамон лежи с лице покрито от златна маска, декорирана с цветно стъкло и син лапислазур. Гробницата е открита през 1922 г. от британския археолог Хоуърд Картър.

ХАЛЕЕВАТА КОМЕТА
Вероятно най-известната комета, която се появява на всеки 76 години. От 240-та година преди новата ера до 1986 г. тя е виждана в 30 отделни случаи. Кометата е кръстена на английския астроном Едмънт Хали. Образуванието и определянето й са осъществени благодарение на Нютоновата теория за гравитацията. Предишните теории за нея са включвали три основни съждения – че тя лети в права линия, че се движи по назъбена парабола и че се движи по силно издължена елипса. Първоначално, след като е била забелязана през 1456, 1531 и 1607 г. се е смятало, че това са три различни комети. Чрез теорията за гравитацията и гравитационния ефект на Юпитер и Сатурн Хали успешно доказва, че това всъщност е една и съща комета и предсказва поредното й появяване през 1759 г. През 1986 г. европейската космическа агенция успява да доближи свой спътник до необходимата за изследване близост. Данните показват максимален размер от 16 до 8 кг на комета и скорост на движение 70 км в час. Дали Халеевата комета ще умре или избухне е все още неизвестно. Други комети, движещи се по подобни орбити в края на живота си или се сливат със слънцето, или с някоя планета, понякога земята.

ВЪЛК
Хищник съотнасян към чакала и домашното куче. Познати са два вида вълци и много подвидове. Основните на сив и червен, вторият от които се среща единствено в югоизточната част на САЩ. Сивият вълк достига дължина от метър и половина и тегло почти 80 кг. Червеният е с по-слаби физически данни. Движат се в стада и се хранят с дребни, рядко по-едри животни. Женската ражда до 10 малки, които отглежда в продължение на половин година. Живее в хралупа, дупка, издълбана от него, пещера или други полузатворени пространства. В повечето райони по света вълкът се смята за потенциално изчезващо животно.

КАКАО
Общото име на дърво, семето на това дърво и цяло семейство подобни дървета. Годишно какаовото дърво дава няколко реколти. За пръв път то се обработва в Южна Америка, където е внесено от Африка през ХVI век.
Средната височина на дървото е около 6 м и има дълги продълговати листа с малки розови цветове. От средно 6-те хиляди цвята за година едва 30 от тях дават семе. То условно се нарича какаово зърно и е или бледо розово, или кафяво. Високата пропорция на мазнина в какаовото зърно се използва в медицината, козметиката и производството на сапуни. Допълнителните му употреби са като подправка, питие и съставка на шоколада.

БУЛДОГ
Порода кучета, селекционирана в Англия през ХIII век с изкуствено търсена смелост и жестокост, употребявано при залозите бой на кучета. След 1835 г., когато същият спорт е забранен от закона, от булдога селективно е елиминирана жестокостта. Тази порода кучета в сегашния си вариант има тежки и набити тела, масивна глава, дебели рамене и къса козина. Характеризира се с малките си уши, разположени във високата част на главата и широкия нос и гръден кош. Издадеността на долната челюст спомага за изключително здравата му захапка.

ЧИЧИН ИТЦИБ
Един от най-важните запазени градове на древните маи, намиращ се на 29 км от гр. Валядолид. Името вероятно произлиза от племето, обитаващо района в древните времена и естествените кладенци, от които са се снабдявали с вода местните хора в продължение на много векове. Основната руина покрива 3 кв. км и по структура има платформа на пирамида. Множество стълби във вътрешността на пирамидата водят към храм, който се намира в горната й част. По коридорите, галериите и междинните зали се срещат множество скулптури и богато орнаментирани стени, отговарящи на изобразителния стил на ацтеките.

ЗАТЪМНЕНИЕ
- препречване на осветяването на едно звездно тяло от друго и в частност това на слънцето и планетите сателити. Два вида затъмнения касаят планетата земя - слънчево и лунно. Лунно затъмнение се получава, когато земята е в положение между слънцето и луната и нейната сянка затъмнява луната. Слънчево затъмнение се получава, когато луната е между слънцето и земята и сянката й се движи върху повърхността на земята.
ЛУННО ЗАТЪМНЕНИЕ. Земята, осветена от слънцето, хвърля дълга цилиндрична сянка в Космоса. Във всяка една точка от този цилиндър светлината на слънцето е напълно затъмнена. Обемът на тази цилиндрична сянка е наречен умбра, а зоната около него, която е частично затъмнена, е наречена пенумбра. Приблизителната дължина на умбрата е 1379 200 км, а нейният диаметър е около 9170 км. Пълно лунно затъмнение се получава в случай, когато цялата луна мине през умбрата. Периодът на преминаване е 2 часа, а евентуалното пълно затъмнение е едва няколко секунди.
СЛЪНЧЕВО ЗАТЪМНЕНИЕ. Дължината на умбрата на луната варира от 367 000 км до 379 800 км. Пълно слънчево затъмнение се получава, когато умбрата на луната попадне върху земята. Диаметърът на умбрата достига 268.7 км. В определени случаи, когато луната преминава между земята и слънцето, нейната сянка не достига повърхността на земята. Сянката на луната се движи по земната повърхност в източна посока и максималното времетраене на пълното слънчево затъмнение е около 7,5 мин. Такива затъмнения са рядкост и се случват веднъж на няколко хиляди години.

ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ
- вибрация на земната кора от едва забележими до катастрофално разрушителни. Друг ефект, който земетресенията генерират, е т.н. приливна вълна. Поради това, че такива вълни не са свързани с прилива, по-точно се наричат сеизмични морски вълни, известни още с японското име Цунами. Такива водни стени са удряли населени крайбрежия, унищожавайки цели градове. През 1896 г. японският град Санрику е бил поголовно тотално разрушен, отдавайки 20 хил. жертви. Сеизмолозите отчитат силата на земетресенията по две скали. Едната е наречена на американския сеизмолог Чарл Рихтер и отчита силата в епицентъра. Логаритмичната скала е 9-степенна. Земетресение с магнитуд 7 е 10 пъти по-мощно от магнитуда 6, 100 пъти по-мощно от магнитуда 5, 1000 пъти от 4 и т.н. В света са засечени около 800 земетресения с магнитуда между 5 и 6. Другата скала е въведена от италианския сеизмолог Джузепе Меркали. Тя е 12-степенна и отчита силата на земетресението и в периферните райони. Магнитуда 11 и 12 по Меркали се равнява на 8,9 по Рихтер. Някои от най-унищожителните земетресения в света са: 1556 г. - Шенси - Китай с 800 000 жертви то е едно от най-големите природни бедствия в света; 1693 г. - земетресението в Силиси, отнема 60 000 човешки живота и унищожава един цял японски град; в началото на 18 в. японският град Едо (днешно Токио) е унищожен, а от бедствието загиват 200 000 души;1755 г. - Лисабон - 60 000 жертви. Силата от това земетресение е усетена чак на английска земя; 1797 г. еквадорският град Куито - 40 000 жертви; 1920 г. провинция Кансу - Китай - 200 000 жертви и в същия регион през 1932 г. 70 000 жертви.

ГОЛЯМАТА БЯЛА АКУЛА
- разновидност на семейство Акули, считана за най-опасната сред тях. Голямата бяла акула, за разлика от много други акули със сплескана глава има цилиндрична зурла, черни очи и големи силно подострени зъби с форма на стрели. Горните и долни перки са с почти еднаква големина, тялото е от синьо до кафяво-сиво, с изключение на долната част на тялото, където тя е бяла. Въпреки че голямата бяла акула е широко популярна със славата си на злодей (създадена от филмите), съществува много малко документирана информация за подобни нейни прояви. Най-големият екземпляр е хванат през 1964 г. край Лонг Айлънд, Ню Йорк. Размерът му е 5,34 м, а теглото 2043 кг. Белите акули поглъщат несдъвкани малки обекти и живи организми с обем до половината от собствения си, най-често медузи, делфини, костенурки, по-малки акули, парчета от китове, други риби и останки от кораби. В периода 1916-1969 г. само по американското крайбрежие от бели акули са нападнати 32 плувци, от които 13 смъртни случаи. В същия период са докладвани и 3 случая на нападение на лодки, една от които безследно изчезнала. В днешно време най-големите екземпляри се срещат по крайбрежията на Австралия.

КИТАРА
и китарообразни инструменти съществуват още от древни времена, но първите исторически записи за употребата на китара датират от 14 в. В най-ранната си форма тя има три двойни струни плюс една единична (най-високата). Предположенията за произхода на китарата водят към Испания, където през 16 в. тя е била използвана от бедната част от населението, като контрапункт на инструмента на аристокрацията - “Вихуела” - с подобна форма, но с 6 двойни струни. Китарата придобива популярност в европейските държави през 16 и 17 в., вследствие на което в края на 17 в. се модернизира чрез добавянето на пета двойка струни, разположена под другите четири. През средата на 18 в. китарата приема своята модерна форма, а двойните струни се заменят от 6 единични. През 19 в. майсторите производители на китари разширяват тялото, намаляват извивката в средата му и отъняват коритото. Като инструмент, използван в класическата музика, китарата се въвежда основно чрез усилията на испанския композитор Франциско Тарега и испанския китарист виртуоз Андре Сеговия.

ГОЛЯМАТА РИФОВА БАРИЕРА
представлява верига от коралови рифове, обграждащи североизточното крайбрежие на Австралия. Със своята дължина от 2010 км тя се явява най-голямото коралово образувание в света. Каналът, който разделя бариерата от австралийския бряг е с вариация на ширината от 16 до 240 км. Положителният ефект на “големия риф” е, че той предпазва крайбрежието от студения вятър и силните течения на Коралово море, което прави водата в канала спокойна и плитка. По цялото му пространство са разпръснати островни образувания, наречени “атоли”, които затрудняват корабоплаването до голяма степен.
Голямата рифова бариера е дом на забележително голям брой организми. Самият корал е съставен от скелетите на растениеобразни водни животни, наречени “полипи”. Освен полипи, кораловите рифове са обитавани от хиляди видове морски обитатели с прекрасно разнообразие от цвят и форма. Рифът поддържа също и живота на над хиляда вида големи риби.

НАЦИОНАЛЕН ПАРК ДЕНАЛИ
се намира в Централна Аляска. Основан е още през 1917 г. под името МакКинли, а настоящето си име приема през 1980 г. Паркът обхваща територия от 19 088 кв.км в района на връх МакКинли. Многобройните ледници продължават да образуват романтичен пейзаж от U-образни долини и кристално чисти езера. Сравнително добре залесените части приютяват лишеи и мъхове. Дивият живот включва карибу, лосове, мечки гризли, бели вълци.

 

БАМБУК
- общото име на 45 рода с около 480 разновидности дървесни, храстни или дървообразни растения. Бамбукът се среща предимно в тропическите и субтропически райони на сравнително висока надморска височина. Най-благоприятните райони за растеж на бамбука са на Югоизточна Азия, Южна Америка, Африка, отчасти в Австралия. Бамбуковите растения варират от височина 1 м до гигантски размери 50 м с диаметър 30 см. Повечето от тях са с игловидна форма, но се срещат и пълзящи видове. Въпреки че не спада към дърветата, бамбукът твърде широко влиза в употреба в съвременния бит. В тропическите райони той нерядко се използва за строителство на къщи, салове, мостове и други конструкции. Другите употреби на бамбука са производство на кошове, подови настилки, шапки, рибарски принадлежности и вариации от други принадлежности. Друго приложение на бамбука е като хранителен продукт. Ядливи са и семената.

АЛБИНОС
- човек, чиито меланоцити в кожата не съдържат меланин (оцветяващият пигмент в меланоцита). Това рефлектира в характерен външен вид със снежно бяла коса, розови или сини очи и розово-бяла кожа, която е твърде чувствителна към слънцето. Албинизмът има повече от 6 различни форми. Две от основните се дължат на генетични мутации. Те от своя страна могат да се предадат и да не се предадат в поколенията. Това означава, че детето на двама родители албиноси може да не бъде албинос, ако има двоен хетероцит - това означава то да притежава едно нормално и едно мутирало копие от всеки от двата гена. Двата вида албинизъм се определят от теросин отрицателен и теросин положителен. Теросинът е протеин, който спомага за оформянето на меланин . Някои албиноси имат анормални нервни пътища от очите към мозъка (известни като нервно-оптични пътища). Това означава, че зрението им на далечни пространства е слабо. Някои видове албинизъм не засягат очите, а други части от тялото. Наблюдава се петниста или силно бледа кожа и др. За албиносите защитата от слънчевите лъчи е от особено значение и те винаги трябва да използват защитен крем на открити местности. Често се носят слънчеви очила за защита на очите. Албиносите са податливи към развитие на рак на кожата, затова същата трябва да бъде внимателно и редовно изследвана.

ГИГАНТИЗЪМ
- прекомерен симетричен растеж, отразен най-ярко в крайниците, придружен със съответния растеж във височина на цялото тяло. При хората, когато гигантизмът започне в ранно детство преди завършека на заздравяването на костите, това обикновено причинява свръхактивност на мозъчния център на ендокринната система по време на пубертета и това се отразява на продължителен растеж и съответно е причина за някакъв тип гигантизъм. Поради факта, че хормоните за растеж подтискат произвеждането на сперматозоиди или яйцеклетки, гигантизмът често е придружен от сексуална слабост, което отклонение се нарича евнухски гигантизъм. В някои случаи гигантизмът се проявява без нарушения в сексуалната функция. Индивидите, засегнати от който и да е тип гигантизъм са мускулно слаби. Състояние на повишена продукция на хормони за растеж се предизвиква и в третото десетилетие от живота. Този тип растеж се отразява най-силно на големината на ръцете, краката и брадата.

УРАГАНЪТ
Миграционен тропически циклон, образуващ се над океани и определени региони в близост до екватори и по-специално Западно-индийския, Карибско море и заливът на Мексико. Ураганите циклони в западната част на Тихи океан са известни като тайфуни и се разглеждат като отделно явление. Ураганите представляват въздушна маса, движеща се с голяма скорост и кръгообразно движение около център с ниско налягане, известен като окото на бурята. В центъра се съдържа топъл въздух, идващ от ниските райони, в които се заражда този тип вятър. Този топъл въздух е в постоянен контакт с идващия отстрани студен въздух, което придава постоянна акселерация на циклонната маса. Атмосферното налягане от периферията към центъра спада много рязко, обратно на скоростта на движението.
Нововъведенията в метеорологичните технологии позволяват прогнозиране на такива природни явления и намаляват риска от загуба на човешки живот, но по разбираеми причини остават значителните материални щети. Най-силният ураган, ударил западната полусфера през ХХ век е наречен “Гилбърт”. С разрушителна сила той минава през територията на Ямайка и части от Мексико през 1988 г. със скорост достигаща 350 км в час. САЩ също често са жертва на урагани. Най-скорошният е през 1992 г., наречен Андрю. Щетите от него са - 50 жертви, хиляди хора останали без дом и общи щети от 12 милиарда долара. Ураганът Агнес - 1972 г. - 3 милиарда загуби и 134 жертви.

ЕВЪРГЛЕЙДС
е името на огромно сладководно блато, покриващо почти цялата територия на Южна Флорида, включено в списъка на националните паркове в САЩ. Сформирането му е следствие от дългогодишни преливания на езерото Окичоби. Варовичният басейн на блатото заема територия от 12 950 кв.км (повече от половината територия на България). Дълбочината му варира от 0.3 до 2 м, а растителността - от савана до девствена гора. Основната част е обрасла с гъста трева с височина от 1 до 3 м над нивото на водата, което прави блатото почти непроходимо. Това е причината за изключително ниската популация на района - едва няколко хиляди души от отмиращото племе Семиньоли. Националният парк Евърглейдс носи сериозни приходи чрез големите количества змийска отрова и жабешки бутчета, които се търгуват във всички американски щати.

ДАМАСК
е столицата на Сирия, разположена в югозападната й част, на брега на река Барада. По-голямата част от града, включително и древният град, са разположени на южния бряг на реката, а модерните предградия се простират върху северния. Улиците на града, с изключение на една - “Правата”, са тесни и криволичещи. По-голямата част от къщите имат прецизен и красив интериор, за сметка на екстериора, който е мрачен. Стените, които гледат към улицата обикновено са без прозорци. В днешно време в Дамаск съществуват повече от 200 джамии, 70 от които са все още в действие. Според древни писания, този град е сред най-древните в световната история. Твърди се, че той е населен и съществува още от 15 в. пр.н.е. Населението на Дамаск е 1 451 000 души.

КАМЧАТКА
е област в Източна Русия, обхващаща едноименния полуостров и малка част от вътрешността на континента. Най-големият град в областта се нарича Петропавловск-Камчатски с население от 270 000 души. На полуострова се издигат две планини с активна вулканична дейност. Най-високият връх достига 4750 м височина и се нарича Клучевская Сопка. Северната територия на Камчатка е изцяло обхваната от тундрата със средна надморска височина 655 н.м. Основната индустрия в района се развива предимно на основата на лова и риболова. Общата територия на Камчатка е 518 000 кв.км.

ФУДЖИ
- или наречената още Фуджияма, е най-високата планина на територията на Япония. Почти цилиндричната планина се издига на 3766 м.н.м.р, а точно на върха, също с цилиндрична форма е вдълбан дълбок кратер с диаметър от 610 м. В планината се намира и многоуважаваният национален парк Фуджихаконе-изу. Според легендите, планината Фуджи се е издигнала едва за една нощ през 286 г.пр.н.е., но според геолозите тя е доста по-стара. В планината се намира и вулканът Фуджи, чието последно изригване е продължило от 24.10.1707 до 22.01.1708 г. Много религиозни секти считат планината за свещено място, освен това тя е и постоянна тема в японската литература и изкуство.

АНДИТЕ
- една от най-големите планински вериги в света. Тя се простира като верига на територия с дължина от 7240 км, средна широчина от 241 км, като тръгва от тихоокеанското крайбрежие при Кейп хорн и паралелно стига почти до Панама. По цялата си дължина тя преминава през Чили, Аржентина, Боливия, Перу, Колумбия и Венецуела. Андите включват и много вулкани, между които Тунгурауа, Чимборазо, Луайлако и др. Между най-високите върхове са Анкохума (6550 м), Хуаскаран (6768 м) и най-високият връх в западното полукълбо - Аконкуаа (6959 м). Полезните изкопаеми, макар и не съвсем обстойно експлоатирани, включват злато, сребро, мед, платина, олово, желязна руда, петрол и сяра. Реките, течащи към Тихия океан са маловодни, поради ограничените валежи в западните склонове, докато тези на изток са особено пълноводни, поради естеството на климата. Най-големите сред тях са Магдалена, Атрато, Ориноко и Джапура, повечето от които са притоци на Амазонка.

ДОДО
е името на изчезнала вече птица. Мавританският вид някога е населявал горите на остров Мавритания. Размерът на птицата е колкото на пуйка, а клюнът има форма на кука. Краката й са жълти, къси и дебели, а крилете и опашката са недоразвити, поради което птицата не може да лети. Носи по едно яйце в гнездо, построено директно върху земята. За пръв път Додо е видяно от холандски изследователи през 1598 г., които определят птицата като ленива и неплашеща се от човека. За последен път Додо е видяно през 1681 г. Изчезването на този вид се отдава най-вече на домашните животни на заселниците, като например прасетата, които след като избягат на свобода най-често се ориентират към залесени територии, а именно в такива гнезда изчезналата птица, чиито яйца са били често счупвани и изяждани. Изчезването е повод за международния идиом “Мъртъв като Додо”. Самото име произлиза от португалската дума “Дуодо” със значение глупав. В съвременния английски думата Додо се прилага към хора със слаби умствени възможности.

КИСЕЛИНЕН ДЪЖД
- форма на замърсяване на въздуха и тема за противоречиви изследвания поради широко навлизащата вреда, която той причинява. Киселинни дъждове се формират, когато сярни и нитрогенни оксиди влязат в контакт с атмосферната влага и образуват киселини, които биват транспортирани на дълги разстояния от техния източник преди да бъдат депозирани върху почвата. Този вид замърсяване може да бъде изразен също и под формата на сняг, мъгла или в сухо състояние. Сухата форма на този вид химикали е също толкова вредна, колкото и течната. Проблемът с киселинните дъждове е постоянно развиващ се и е следствие на индустриалната революция. Сериозността на ефектите се установи с течение на времето след изследвания в много индустриални райони. Широкото разпространение на разрушителната сила на киселинните дъждове за съжаление стана очевидно едва през последните десетилетия. Една конкретна зона в Северна Европа бе изследвана подробно и се установиха причинените ерозия, загуба на качества на почвата, унищожаване на гори и живота в езерата. Рапорти още от 1984 г. сочат унищожение на огромен горски масив в Германия, досегнати от замърсяването райони в североизточната част на САЩ и Източна Канада. Като главна причина за киселинните дъждове се изтъкват индустриалните емисии. Целият процес на образуване е изключително труден за изследване поради сложността на химичните процеси, които протичат в атмосферата.

ДЪГА
Светлинна арка, отразяваща спектъра на цветовете поред, причинена от водни капки във въздуха. Обикновено дъги се виждат на страната, обратна на тази на слънцето в края на район, където превалява дъжд, също и в близост до водопади. В най-ярката част или първичната дъга, цветовете са заобградени с червено. Под първичната дъга е вторичната, в която цветовете са наредени в обратен на първичната ред. Втората е по-мъглива, поради двойното отражение на капките. Когато слънчевата светлина навлезе в дъждовната маса, тя се отразява по такъв начин, че изразява цветния спектър. Цветовете могат да бъдат видени единствено когато ъгълът на отражение между слънцето, водната маса и гледната точка на наблюдателя е между 40 и 42 о. Когато слънцето е ниско в небето, дъгата се появява сравнително високо, а когато слънцето се издига, дъгата съответно се смъква по-ниско в небето, поддържайки 40-42 о ъгъл. В случай, когато слънцето е на повече от 42 о спрямо хоризонта, такова явление е невъзможно да се наблюдава.

КОБРА
е общото име на семейство “Отровни змии”, известни с техния зъл поглед и смъртоносно ухапване. Кобрите са характерни с бузите си, които издуват когато са притеснени или ядосани. Те се издуват вследствие на движението на ребрата зад главата. Тези влечуги са характерни за Филипините, Южна Азия и Африка. Кралската кобра е най-дългата отровна змия. Тя достига до 3,7 м, но са открити екземпляри с дължина над 5,5 м. Това е тънка змия с маслинен до кафяв цвят и бронзови очи. Друг подвид кобра, срещаща се в Азия, е очиларката. Обикновено тя достига размер до 1,8 м. Нейните бузи в пропорционално отношение са много по-големи от тези на кралската кобра. Тази змия е причина за много смъртни случаи ежегодно в Индия, където на нея се гледа с религиозно страхопочитание. Най-много видове кобра се срещат в Африка. Тази змия е способна да изпръска своята отрова от разстояние 2,5 м в очите на жертвата, причинявайки временна слепота и силна болка.

ТАТУИРОВКА
В много части от света хора от различна принадлежност татуират повърхността на своята кожа, за да отбележат социална принадлежност, ранг или като знак за скърбене. Татуиране се прави под формата на разрез на кожата и вместване на дразнители, след чието изваждане върху кожата остават перманентни белези. Татуировките са практикувани още от 2000-та година преди новата ера от египтяните като украшение. Цветните татуировки се зараждат и придобиват разпространение сред новозеландските маори и стават основно украшение в Китай, Индия и Япония. Според някои татуировките доставят защита от болести. Поради оплакванията на здравните власти, че иглите за татуировки разпространяват инфекциозни заболявания, предимно хепатит, тази практика губи голяма част от своята популярност през последните години. Нововъведението в областта е залепващи се изображения от разнообразни материали, които в случай на нужда биват лесно отстранени. Татуировките, направени с игла се заличават чрез лазерен лъч.

ТЕЛЕФОН
През 1854 г. френският учен Чарлз Борсел чрез изследванията си достига до извода, че вибрациите, причинени от човешкия говор върху силно подвижен диск или диафрагма могат да бъдат използвани да свързват и изключват електрическа верига. Това го довежда до извода, че чрез тази електрическа верига вибрациите биха могли да бъдат предадени на друга диафрагма или диск, за да възпроизведат оригиналния звук. Няколко години по-късно германският физик Йохан Райс изобретява инструмент, който е способен да възпроизведе музикални тонове, но все още неспособен да репродуцира човешки говор. През 1877 г. американският изобретател Александър Бел стига до извода, че трансмисията на човешка реч може да бъде осъществена единствено чрез постоянна електрическа верига, след което произвежда първия телефон, способен да предаде и приеме човешка реч с добро качество и съответната тоналност.

ФЛАМИНГО
- общо име за 5 основни вида от птиче семейство с изключително дълги крака и особено подвижни вратове. Най-големият вид е Голямото фламинго. То има два различни подвида, единият от които ярко червен, а другият по-блед. Мъжките и от двата подвида достигат височина от 155 см. Голямото фламинго мъти в заблатени води или ниски островни пространства върху цилиндрична кална купчина, вдлъбната по средата. Новоизлюпените биват хранени от своите родители в продължение на 75 дни, въпреки че са способни да се самоизхранват след 30-я ден. Чилийското фламинго е по-малко от Голямото фламинго. То е бледо розово, с яркочервени петна по гърба. Два малки вида са Пуна и Джеймс, които се срещат в Андите. Най-дребният вид е малкото фламинго, срещащо се в Източна Африка, което има световна популация от повече от 4 млн. екземпляра.

СИВИЯТ КИТ
е бозайникът, който пропътува най-дълги дистанции по време на миграционния процес. Среща се в северната част на Атлантически океан между Япония и полуострова Камчатка. Поради системното ловуване е доведен до изчезване в атлантически океан и близо до изчезване в западната част на Тихи океан. Сивите китове достигат размери от 15 м в дължина. Оцветяването им е черно, сиво и бяло и поради характерните си окраски са лесно различими. Обичайното хранене на сивите китове става по разкаляното дъно на Берингово море. През устата си всмукват голямо количество кална вода, премесена с морска растителност, след което чрез мощен тласък на езика си изхвърлят непотребната кал на повърхността на водата. От това пък се възползват морските птици, хранейки се с тези отпадъци.

ЕЗЕРОТО ТИТИКАКА
е най-голямото на американския континент и най-високото плавателно езеро на света (около 3810 м надморска височина). Простирайки се от Югоизточно Перу до Западна Боливия, то обхваща територия с дължина 177 км и средна широчина от 56 км. Общата територия на басейна му е 8288 кв.км. Рекордната измерена дълбочина е 280 м. "Подхранването" на езерото става чрез вливането на 25 реки, а дренажа само от една. Това отдава останалите 99% от дренажа на изпаренията. На езерото съществуват 41 острова, много от които са населени, а най-големият от тях е "Исла де Титикака". Районът около езерото е едно от седалищата на древните американски цивилизации и съдържа много архитектурни паметници, някои от които датират от периода на инките.

ФИОРДА
- излаз на морето или тесен залив, разширяващ се във вътрешната част между стръмни скални скали. Обикновено фиордите имат разширения, които се проточват от основното водно тяло. Плитката им част е при устието, а дълбоката в средата. Повечето геолози смятат, че фиордите са се оформили при стопяването на ледници, а са се напълнили с вода при постепенното покачване на морското равнище. Най-голямата част от световните фиорди са разположени по крайбрежието на Норвегия. Най-дългия фиорд се простира на територия с дължина 204 км и достига дълбочина от 1308 метра.

ТРИУМФАЛНАТА АРКА, ПАРИЖ
се намира в края на живописния булевард "Шанс Елизе", на местото, където се събират 12 авенюта. Тази централна забележителност е един от най-популярните паметници в западния свят.
Триумфалната арка е построена по поръчка на Наполеон Бонапарт през 1806 г. Проектирана е от Жан Франсоа, но завършена след неговата смърт 1835 г. Паметникът е вдъхновен от Арката на Константин в Рим, но по размери е два пъти по-голяма от нея (50 м височина и 45 м широчина). Скулптурните релефи и панели описват разнообразни битки на Наполеон и други предишни френски военни победи и загуби. В основата на Триумфалната арка лежи и гробницата на незнайния воин.

СТАЛАКТИТ
- шушулковидна маса, оформена от калциев карбонат, висящ от покрива на варовични пещери. Формира се с течение на хиляди години вследствие процеждането на подземната вода през покрива на пещерата. При циркулирането на водата през земните слоеве над таваните на пещери тя събира калциев бикарбонат, който извлича от варовични скали. Когато водата се процежда през покрива на пещерата капките оставят известно количество карбонов диоксид, вследствие на което се оформят шушулковидни наслагвания. Известна част от елементите във водата падат на пода, където се насъбират в карбонови маси, отговарящи на огледалния образ на сталактитите. Тези депозити израстват от пода към тавана и са наречени сталагмити. Сталактитите и сталагмитите често се срещат по двойки, а понякога достигат диаметър от 1,5 м.

ПРОТОКЪТ НА ТИТАНИТЕ
- скалисто островно образувание на северния бряг на Ейре. То се състои от хиляди цилиндрични базалтови колони, издигащи се на повече от 6 м височина. Според геолозите островното образувание се е сформирало вследствие на охладена и наслоена лава. Името му произлиза от древна местна легенда, че същото е построено от титани като част от пътека към Шотландия.

 

 

ЕЗЕРОТО БАЙКАЛ
е разположено в Южна Русия. С дълбочината си от 1637 м то се явява най-дълбокото езеро в света, а статистическите данни показват, че то съдържа около една пета от всичката прясна вода на земята. Сформирано е върху дълбока тектоническа вдлъбнатина и според проучванията е било значително по-дълбоко преди началото на седиментното наслагване. Територията, която езерото заема, е 31 470 кв.км, а бреговата му линия е 1960 км. През последните две десетилетия то губи почти една четвърт от водата си, което се дължи на повишаването на експлоатацията и на самото езеро и на подхранващите го реки. Дължината и широчината му са съответно 621 и 14-18 км. Езерото се подхранва от 3 големи и над 300 планински реки. Обратно на това се източва в една-единствена.

БОАБАБ
- общото име за дървесно семейство, виреещо единствено в Африка. Със своите изключителни размери боабабът е едно от най-големите дървета. Стеблото му достига до дебелина с диаметър 9 м, а клоните му, които са със средната дебелина на другите обикновени дървета са обвити с кора с дебелина 45 см. Плодът на боабаба е ядлив и се нарича маймунски хляб. Големината му е колкото на среден пъпеш и има приятен горчив вкус, често прибавян към коктейлни напитки. Поради разнообразното му практическо приложение множество специалисти работят по възможността за култивирането му и в други континенти при други климатични условия.

ДЯВОЛСКАТА РИБА
се среща в тропическите води близо до континенталните брегове или островните групи на всички океани. Още наречена морски прилеп, тази риба има силно разширени подобни на крила мембрани. Най-големите екземпляри достигат размер 7 м и с характерни насочени напред хрущяли, подобни на рога. Тези рога служат за насочването на планктона и малките хранителни частици към устата на рибата. Дяволската риба е безопасна за човека, но може да нанесе вреда с мощните си тласъци, когато бъде заловена.