Рок Поезия

Така мина животът ни
Куин

Понякога ме обзема странно чувство.
Сякаш че се връщам далеч назад, когато бяхме деца.
Спомням си как изглеждаше тогава светът.
Щуреехме от изгрев до залез в безкрайните дни.
Животът беше удоволствие и винаги грееше слънце.

Понякога си мисля, че сега е твърде късно.
Животът ни мина като бурно шоу.
Лошите моменти бяха съвсем малко.
Много отмина, но нещо остана.
Любовта ми към теб е още жива.

Не е ли жалко, че не можем да върнем времето назад.
Бих искал пак да яхна малката количка и отново животът да бъде игра.
Но остават само спомени.
Да ги изживеем отново чрез нашите деца.

Дните се изляха в мътното безбрежие.
Така мина животът ни.

нагоре

Не се стреми толкова
Куин

Ако търсиш нещо или не чувстваш нищо
Не се стреми толкова.
Когато проблемите изглеждат като планини
Не се стреми толкова.

Ако паднеш и се провалиш
Не се стреми толкова.
Благодари на щастливата си звезда
За всеки ден и всеки миг.

Когато бурята бушува
Не се стреми толкова.
Стой където си, не се плаши.
Някога ще спечелиш и ти.

Изкрещи това, което мислиш,
Но не твърде силно.
Изчеткай лъскавите си дрехи
Бъди агне, вместо вълк.
Не се стреми толкова.

нагоре

Намек
Куин

Докато на небето има слънце, а в пустинята пясък,
Докато вълните се разбиват срещайки брега,
Докато има дъга, звезди и вятър,
Докато планините пълзейки се превръщат в равнини.

Докато се съобразяваме с раци, цветове и вяра,
Докато се водим от сляпа лудост и алчност,
Докато животът ни се диктува от суеверие и религия,
Докато гоним вечността и други безсмислици

Аз ще се стремя постоянно
Да се движа по тънката линия.
Да, ще се стремя постоянно
Времето да надбягам.

Не се обиждайте от този намек.
През мъката към блясъка и величието
Вие бихте могли да сте всичко, което пожелаете.
Просто се превърнете в нещо, което можете.

Ако има бог на небето или справедливост на земята,
Ако има някакъв смисъл или причина за живота и смъртта,
Ако въпросите, които искаме да зададем имат отговори,
Покажи себе си, захвърли маската, освободи ни от страха.

О да, ще продължаваме да опитваме.
Да, ще продължим да се усмихваме.
Каквото ще става, ще става!

нагоре

С ръка в джоба
Аланис Морисет

Разорена съм, но съм щастлива.
Бедна съм, но съм любезна.
Ниска съм, но съм здрава.
Витая, но съм земна.
Импулсивна съм, но разумна.
Нямам шанс, но се надявам.

И докъде се свеждат нещата?
До там, че всичко е наред.
Едната ми ръка е в джоба,
А другата маха за здравей.

Замаяна съм, но съм трезва.
Млада съм, но се справям.
Уморена съм, но работя.
Не ми пука, но съм грижлива
Тук съм, но съвсем ме няма.
Грешила съм но съжалявам.

И докъде се свеждат нещата?
До там, че всичко е наред.
Едната ми ръка е в джоба,
А другата държи цигара.

Ангажирана съм, но свободна.
Земна съм, но съм мъдра.
Директна съм, но съм ти приятелка.
Тъжна съм, но се смея.
Смела съм, но съм писенце.
Болна съм, но ми е добре.

нагоре

Иронично
Аланис Морисет

Стар човек на 98 печели на лотария, но умира ден след това.
Черна муха се настанила в чашата ти с Шардоне.
Попадаш на задръстване две минути преди срещата.
Не е ли иронично?

Това е като дъжд на сватбения ти ден.
Разбираш, че е безплатно след като вече си платил.
Това е като добър съвет след като си сгрешил.
Кой би помислил, че ще се случи?

Господин "Залагам на сигурно" се страхува от самолети.
Опакова куфара и целува децата за сбогом.
Ще хване полета, който е чакал цял живот.
Докато самолетът се разбива, той си мисли:
Не е ли иронично?

Когато си мислиш, че всичко върви по вода,
Животът те сграбчва по смешен начин.
Когато ти е кофти и всичко се срива пред теб,
По смешен начин животът те измъква от кашата.

Това е като знак за непушачи, където пиеш кафе.
10 хиляди лъжици, когато се нуждаеш от нож.
Това е като запознанство с мъжа на мечтите ти
Веднага след запознанството със съпругата му.
Не е ли иронично?

нагоре

Когато димът се разстила
Скорпиънс

Откакто напусна този дом,
Открих самотата.
Сега се надявам, че ще бъде както преди,
Както хилядите нощи преди.

Това е мястото към което принадлежа.
Мястото, където се обичахме.
Сега, докато следите ти изчезват
Гласът ти още звъни в мен.

Ще се преборя с гордостта си.
Макар димът да се разстила
Следите все още са живи.

нагоре

Всички под слънцето
Скорпиънс

Видях утрото, то бе разкъсано от изстрел
Видях го да пада и никой не заплака.
Видях майката, която се молеше за сина си.
Видях я да крещи и да го брани от смъртта.

Замислял ли си се някога
Дали има рай някъде там горе?
И защо да не можеш всички да тръгнем натам?

Всички сме под слънцето и живеем под една луна.
Защо тогава не можем да живеем пак така единни?

Мисля, че нещо не е наред.
Губим всичко, а на никой не му пука.
Дали нещо означава раят,
Докато не приемем любовта в живота си.

нагоре

Роден да докосва чувствата ти
Скорипиънс

Аз съм роден от звука на струните.
Роден съм да отдам всичко на някой,
Да бъда песен за чувства.

Затвори очи и аз ще опитам
Да разбудя сърцето ти като пролет.
Аз съм роден да докосвам твоите чувства

Открадни от времето, запей и се радвай.
Бъди свободен като птица, не тъгувай.
Ще видиш, че ще дойде твоят миг.

Още си млада, като слънце след дъжд.
Следвай светлината, не е напразно
И ще видиш, че ще докосна чувствата ти.

нагоре

Вятърът на промяната
Скорпиънс

Разхождам се из Москва, вървя из Горки парк.
Слушам вятъра на промяната.
В лятна августовска вечер ме подминават войници
И Слушат вятъра на промяната.

Светът се обединява.
Мислил ли си някога, че ще можем да живее като братя?
Бъдещето витае около нас и аз го чувам навред.
Довява го вятъра на промяната.

Доведи ме до славния момент
Когато децата на бъдещето мечтаят.
Доведи ме до славния момент
Когато децата на бъдещето споделят мечтите си с теб и мен.

Вятърът на промяната брули лицето на времето
Като вихрушка, която ще удари камбаната на свободата.
Нека и твоята балалайка изпее това,
Което моята китара иска да каже.

нагоре

1916
Мотърхед

Едва 16-годишен тръгнах на война,
Да се бия за тази героична страна.
С пушка в ръце и господ в сърце
Броях тъжно дните до края.

Марширувах и се сражавах, кървях и умрях.
Така и не успях да порасна.
Не знаехме че една година на фронта
Е твърде дълъг живот за войника.

Записахме се доброволци,
Излъгахме дори за възрастта си.
Уж жадни за живот и със смели сърца,
Тръгнахме да пишем историята.
Сражавахме се и се карахме,
Мърсувахме и очаквахме
10 хиляди момчета рамо до рамо.

Чух приятеля си да плаче безжизнен в калта.
Изкашляше кръв и викаше живота.
Паднах до него, това беше краят.
Умряхме, прегърнати като деца.

Макар без вина, отдадохме младост и душа.
10 хиляди трупа покриха земята.
Отдавна никой не ни помни.
Това е съдбата на войника.

нагоре

Мммбап
Хенсън

В живота ти има толкова много приятелства,
Вероятно едно или две не завършват с предателства.
Другите са неискрени и накрая болят.
После изчезват, такъв е светът.

Затова уважавай тези, които те обичат.
Накрая ще имаш само тях, без да ти се вричат.
Когато остарееш и ти опада косата,
Кой ще е до теб да си подаде ръката?

Когато посяваш семка, цвете и дърво,
Посади ги всички едно цяло.
Огледай ги да разбереш кое ще расте.
Това е тайната, която най-трудно ще се разбере.

Докато кажеш "Мммбап", приятелите ги няма вече.
Докато кажеш "Мммбап", те са толкова далече.
После ти окапва косата и никой не ще заплаче.

Можеш ли да ми кажеш кой е той?
Можеш ли да ми кажеш кое цвете да отгледам?
Можеш ли да ми кажеш дали е роза или плевел?

нагоре

Да беше тук
Пинк Флойд

Казваш, че можеш да разграничиш адът от рай?
Ще разграничиш болката от безгрижие?
Или студената метална релса от зелено поле?
И мислиш, че ще разграничиш воалът от усмивка?

Нужно ли бе да смениш срещу идоли твоята мечта?
Продаде ли нашата гора за тежката смрад и свежия бриз за жега?
Успя ли да смениш разнообразието с хладен комфорт?
Продаде ли твоята свобода за безмаслената война?

Как искам да си отново с мен.
Ние сме две загубени души, лутащи се някъде из времето.
И какво ново откри като се върна по старите следи?
Съживи ли заспалия страх? Искам да си отново с мен.

нагоре

Гражданска война
Гънс енд Роузес

Това, което ни трябва, никога не достига,
Но светът вярва, че каквото иска, постига.
И ето ни там, където бяхме вчера.
Въртим се безсмислено в безкрайна сфера.

Както винаги досега, мъжете воюват и умират.
Както винаги досега, безсилни другите плачат.
Създадохме и омраза и тя властва сега.
Животът е борба, както винаги досега.

Гордо воюваме и побеждаваме, и губим.
Някакъв господ ни нарежда света да погубим.
С кървави ръце очакваме спокойни старини.
Това историята нарича граждански войни.

Кенеди твърдеше "Мирът може да бъде вечен".
Слепец го застреля, остана спомен далечен.
И Виетнам не ни научи да виждаме света.
Вашингтон обгради свободата с бяла стена.

Никой ли не вижда кръвта в следите?
Погубваме света с яростта на войните.
Богатите се хранят с бедни, ние вярваме в лъжите.
Войната се храни с войници, историята заличава следите.

нагоре

Просто човек
Фейт Ноу Мор

Ясно е небето днес, ясно ще бъде и утре.
Виждам, изгрели са звездите.
Посягам да докосна една за да блести за мен.
Не, няма да те докосна, аз съм просто човек.

Ясно е небето днес, ясно ще бъде и утре.
Всяка нощ аз затварям очи за да не виждам светлината,
Която толкова силно блести.
Мечтая си за облачно небе.

Човек се ражда, за да обича.
Да лети като Икарус високо и високо.
И макар да остава самотен, той се стреми
Да целуне Слънцето, Изтока и Запада.
Да покрие с ръцете си света,
Да обладава силата, да се равни само с боговете.
Но аз, аз съм просто човек.

Аз не се страхувам да видя светлината.
Гледам със широко отворени очи.
Сега ти си в ръцете ми.
Твоят нечовешки стремеж ни изгаря.

нагоре

Копаем си гроба
Фейт Ноу Мор

Би било грешно да те питам защо ...
Защото знам какво става отвътре.
То е едва половината на това, което е отвън.
Но нали пък точно това ни подсеща, че още живеем.
Подсещани, че още чувстваме, настанени удобно в тъмната дупка.

Изхвърли един, а покани друг.
Нека вратата е широко отворена.
Причината не се обсъжда.
Възелът по-добре да остане заплетен.
Аз разплетох моя и сенките сега са толкова големи,
Че отнеха слънцето от деня.
Остава да затворя вратата и да остана безчувствен.

Копаем си гроба - моят вече е готов.

нагоре

Представи си
Джон Ленън

Представи си, че няма рай.
Това е лесно, ако опиташ.
И няма ад подземен,
Над нас е единствено небето.

Представи си, че няма граници.
Това не е нещо трудно.
Да няма защо да убиваш и да умираш, да няма религия.
Представи си, че всички хора живеят живота си в мир.

Ще кажеш, че съм мечтател.
Но аз не съм единствен.
Надявам се, че някой ден и ти ще станеш такъв
И светът ще съществува в хармония.

Представи си, че няма собственост.
Чудя се дали можеш.
Безсмислени са гладът и алчността.
Да се съберем в едно голямо братство.
Представи се, че всички хора си поделят света.

нагоре

Goodbye Sober Day
Mr. Bungle

Устните ти казват нещо,
наркотиците пък друго
Как да масажирам тази
междугалактична язва?

Сбогом, трезвен ден

Млечен път, здравей…

Налей ми мозък през ухото със фуния
Окачи ме и ме пресуши
Повдигни духа ми корабокруширал
Вдигни воала от моите очи

Сбогом трезвен ден
Времето развя криле и отлетя

Духове от миналото стават
варвари от бъдещето
и аз все още те презирам,
защото думите ти бяха истина

Сбогом, трезвен ден
Млечен път, здравей…

Дано твоето слънце като свещ загасне,
а морето ти като катран да пари
и небето ти на свитък да се свие,
от луната рахитична кръв да капе

Какво ли ще си кажат
хората, ако изчезнеш като дим
или ако те изкопая
от костите ти супа да направя?

Сбогом, трезвен ден

нагоре

Stubb (a Dubb)
Мистър Бангъл

Помниш ли,
че ти викахме кученце?
Сега си един от нас
Ти си част от семейството

Семейство…

Все ти е в краката смрадливият му гъз
Дръж отворена вратата, направи му път

Глаукома

Проблясъци за нагли лъжи
Живот, заврян в мътни очи
Време е да се сбогуваме
Шаро няма, няма да умре

Гониш си опашката, дето я няма
Време е да си обършеш дупето
Пързаляй се по дупе

Шаро Растафари, ти знаеш ли,
че си едно шибано куче?
Ако ме чуваш, повърни
дай ми знак и хвърлям пръчка
ти я носиш,
превърташ се и умираш
Какъв урок само - благодаря ти, мамо!

Да не би да ме разбираш
Да не би да си мислиш за мен, докато пикаеш?
Да не би да си мислиш, че някога ще се превърнеш
в човешко същество?

Тва куче е виждало и по-добри дни

Ще умреш
Какво е усещането, Шаро?

Яж и спи
изпълнявай единствената си закуска
а проблемите ти ще се сипят от твойта дупка

Катаракт

Помниш ли,
че беше част от семейството
Сега си заровен
и за нас си само спомен

Спомен…
Няма те.

нагоре

Като се върнеш от училище
Мистър Бангъл

Мойта майка е по-добра
от твойта майка и от твоя татко.
Тя знае какво да трябва да ям,
затова съм тъй строен и сресан.
Защото тя готви, тя чисти,
тя си лежи…
и вика, че съм хубав (а така).

Веднъж татко така ме удари,
че чак мама я болеше бузата,
защото тя готви, тя чисти…
и ме лъже, че съм хубав.

Мойта майка е по-добра
от твойта майка и твоя татко.
Тя е до мен когато си реши;
затова съм тъй строен и сресан,
защото тя готви, тя чисти…
и вика…

Защо ме лъжеш?

нагоре

Въртележка
Мистър Бангъл

Панаир за всяко живо същество. Памук на клечка, радостни лица
Дете говори с пълна уста. Препариран дивеч за подарък
Настройваме се празнично, откриваме съвсем друг свят

Давайте да се качим на виенско колело
З знаеш, че нещо се крие под всичко това с грим по лицето и маска на главата
Уорнър Брадърс ще изкарат ли албума ни на рафта?
Погледни се в огледалото и виж в себе си клоуна

Ако искаш да разбереш какво се крие зад шоуто,
повърти се на моята въртележка и влез в затвора на живота
Любов и кръв се смесват в едно, това, което някога си бил, вече го няма
Световъртежен си – дали си буден, спиш, жив си или умрял.

Усмивката, която онзи клоун ти нарисува сега от него ще се разфасова
Пейзажи вплитат се и се разплитат, съновидения се сбъдват
Оплетен си във свойта мрежа от тунели настрани-напред
Докато видиш светлина и пръски в басейна вече си се плъзнал

Разходка с лодка по реката на ума ти.
Срещу течението плуваш, чувствата бушуват и пантомима е животът ти
Красавицата всъщност е спирала, която се върти около звяра. Без ефекта на вампира и смехът умира.

Дундо вдигна ти се полата
Щ е си паднеш на главата
Аз май ще повръщам

нагоре

Панаир на суета
Мистър Бангъл

Ти не си човек, ти си чудо
Проповедник с животинско лице, зад твойта секси неонова димна завеса
се крие суперпродавач на суета.
Дори сянката ти те боготвори в твойта объркана самота с оргиите на причастието
и печатът на самобичуващите се
Бог пази тези, които си пазят кожата от законни връзки помежду ни

Аз ликувам! Ще отрежа семенниците на твоето невежество.
Благословен да е евнухът и скопците*
Сега ще ме нараниш ли, за да спечелиш милиони?
Кажи зеле, скъпи.

Ние всички те обичаме, но този свят е долен, а ти не съществуваш
Разпори тъканта на настоящето. Разтвори крака и ще бъдеш коронясан
Докога, господи, докога?
Колко остава докато стана спящата красавица?

Пясъчният часовник вече се изпразни
Време е за моето обезполовяване
Режи Режи Режи Изрежи този рак за моята душа

Сега вече успях…
Най-после аз съм гол…

* “скопците” са секта, която се отделила от официалната Руска Православна църква през 18 в. Известни са със самокастрацията си; вярвали са, че след изгонването от Райската градина, на Адам и Ева били присадени половините от забранения плод под формата на тестиси и гърди, и че чрез премахването на тези органи, скопците се връщат в първично състояние от преди Падението. Бел. прев.

нагоре

Цигара с розов филтър
Мистър Бангъл

Накарай ме да млъкна, докосни ме. Парфюмът, вятърът, листата
Накарай ме да млъкна, докосни ме. Угарки, дупки по чаршафа
Надявам се димът да скрие срама, изписан на лицето ми,
К онякът, счупените чаши и всичките години, през които съм ти бил пепелник.

Не и днес
Намерих една цигара с розов филтър на леглото в деня, когато си замина.
Как да забравя устните, в които е била, целувките ти са навсякъде и докосват всичко,
само не и мен

Накарай ме да млъкна, докосни ме. Шампанско, слято с летен бриз косата
Накарай ме да млъкна, докосни ме. Червило плюс шамар по бузата.
Едни сълзи в очите ти не издържаха, отвърнаха на неудобните въпроси
Сега съм в бяло и горя по тебе за последно. Това обаче не е гвоздеят.

Ще видиш също писъмце, а после моя силует….

Остават само 5 часа преди да разбереш, че съм умрял
Остават само 4 часа преди да разбереш, че съм умрял
Остават само 3 часа преди да разбереш, че съм умрял
Остават само 2 часа преди да разбереш, че съм умрял
Остава само 1 час, а после ще разбереш, че съм умрял
Остава само…

нагоре

Няма да понеса тази нощ
Аксепт

Капещи сълзи, разбито сърце
Седя си тук и времето си минава
Защото всичко което имах си отиде завинаги
И няма да понеса тази нощ

Хубавите мигове прекарани заедно
Знаех че нещо дълбоко вътре което изтрая само няколко дни
Е било всъщност истински Ад
Няма да понеса тази нощ

Любов - ти разби моя свят
Но аз все още не мога да избягам
Ти ме докосваше и прегръщаше
Нощите са трудни да ги задържиш

Познавам тялото , и косите , и очите и
Знам че тя трябва да ми принадлежи
Но тя ще бъде нечия друга винаги
Ще обича дълбоко,но защо не мен

Любов защо ли те отнемам
И защо то отнемаш нещо от мен
Вземаш духа ми сърцето ми дори
А ти даваш само болка
Проклето да е името ти
Не виждаш ли че това не е правилно
Няма да понеса тази нощ

Кажи ми къде сгреших
Кажи ми каква е причината
Кажи ми как да я спечеля отново
Няма да понеса тази нощ

Капещи сълзи, разбито сърце
Седя си тук и времето си минава
Защото всичко което имах си отиде завинаги
И няма да понеса тази нощ

Океани изпълнени със сълзи
Планини изградени от болка
И очите ми се натъжават всеки път
В нощта в която се завръщаш

нагоре